Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
25.08.2010 01:44 - Илюзия
Автор: desilazarova Категория: Поезия   
Прочетен: 3760 Коментари: 4 Гласове:
12



Един мой разказ, написан наскоро.

image

Илюзия

   Пламена се събуди плувнала в пот. Сърцето й биеше учестено и тя трудно осъзна къде се намира. Отново беше сънувала онази къща и човека в нея. Тя знаеше кой е тоя човек. Познаваше всяко негово движение, мимика, жест, поглед. Познаваше го от известно време. Време достатъчно да промени нейното ежедневие. Всеки път, когато тя го сънуваше, след това денят й бе странно хубав. Мислите за този човек я поглъщаха, караха я да мечтае, да попада в света на една илюзия. Пламена се чувстваше обсебена от това усещане и от случващото се с нея напоследък. В началото тя се съпротивляваше на това, казваше си, че няма да се отдава на това усещане и беше почти успешно, но после всичко отново я завладяваше.
   Пламена имаше семейство, мъж, дете, а мислеше за друг. Колко пъти се бе упреквала, че това е глупаво и безсмислено, че само си създава излишно напрежение, но мислите й в определен момент отново излизаха извън контрол. Носеха се на крилете на една невъзможност, на една илюзия. Да, но толкова красива илюзия – въздушна, феерична, нежна, изпълнена с много топлина. Илюзия, караща я да се чувства така, сякаш не беше тя самата, а някой друг. И в тези мигове тя живееше. Беше такава, каквато винаги е била и е искала да бъде – нежна, чувствена, слънчева, протягаща ръце, за да получи слънцето, да танцува с него, без да се страхува, че ще изгори. Караше я да бъде цветна, искряща, искаща да се разлее като дъга, без да мисли за сивотата на света и на ежедневието. Това й даваха мислите за този човек и самото му съществуване. Но в същото време знаеше, че това, което си представяше, не трябваше да минава прага на илюзията. Ако се помъчеше да го реализира, щеше направи нещастни няколко човека. Да промени съдби и да разбуни кошера на хорското негодувание. Но най-страшното щеше бъде да разруши доверието, градено в продължение на години в най-близките хора. Тези, които са разчитали на нея толкова дълго време. Тя не можеше да си позволи такова нещо. Затова й оставаше само миражът и илюзията, които изпълваха дните й и много често нощите. Тя съхраняваше тези мигове, като малки съкровища в съзнанието си, от които черпеше сила, за да продължи напред. Пламена знаеше, че някъде там има един човек, за когото тя представляваше същото, което той за нея - една невероятно красива илюзия, илюзия даваща стимул за живот, и която не трябва да бъде разрушена. И макар, човек да не живее с илюзии, когато реалността е безпомощна, те даваха живот. Пламена знаеше, че с този човек можеше да се докосне чрез мислите и сънищата си. Знаеше, че могат да бъдат заедно някъде зад предела на невидимото, някъде където мислите се материализираха.
    Пламена отметна завивката и отиде в кухнята да приготви закуската. Действителността я зовеше.

 


Тагове:   илюзия,


Гласувай:
12



Следващ постинг
Предишен постинг

1. thefaceoftheshadow - Ех тази действителност...
25.08.2010 22:48
....единствената граница към щастието! Прекрасен разказ Деси!
цитирай
2. desilazarova - Единствена, но понякога трудно ...
26.08.2010 15:24
Единствена, но понякога трудно преодолима! Благодаря ти, thefaceoftheshadow!
цитирай
3. ckarlet - Трудно е когато имаш почти всичко, ...
28.08.2010 08:55
Трудно е когато имаш почти всичко, да прекрачиш границата, за да си вземеш нещо толкова необходимо...
Много ми хареса разказа ти, Деси! Поздрави!
цитирай
4. desilazarova - Да наистина. Това са едни от най-...
28.08.2010 10:59
Да наистина. Това са едни от най-трудните решения. Радвам се, че ти хареса, ckarlet!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: desilazarova
Категория: Други
Прочетен: 182064
Постинги: 29
Коментари: 452
Гласове: 4314
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031